Този документ е изготвен в изпълнение на Договор № 118 МИГ - 8/24.03.2016 г. между община Мездра и "СЪНИ СИТИ" ЕООД за изготвяне на проучване на социално-икономическите характеристики и анализ за идентифициране на потенциалните участници  към стратегия за водено от общностите местно развитие на територията на община Мездра за целите на подготовка на стратегията за местно развитие в изпълнение на Договор № РД 50-157/07.12.2015 г. между бенефициента Община Мездра, Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Цялата отговорност за съдържанието се носи от „Съни Сити“ ЕООД.

 

РЕЗЮМЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ И SWOT

Социално-икономическо положение в община Мездра

Гр. Мездра е от  функционално значение за организиране на територията, освен като административен център, който осигурява почти целият обхват на услугите. По отношение на демографската криза, която се задълбочава както на национално, така и на регионално и общинско ниво, тя продължава своите негативни тенденции както в отрицателния прираст, така и при миграционните процеси. За период от 1 година 2014 – 2015 г. населението на общината е намаляло с 220 души(Данни на НСИ). За периода 2001 - 2014 г. броят на населението на общината е намалял от 25 514 д. на 20 118  души, или с 5396  д., което е два пъти по-високо обезлюдяване от средното за страната. За периода 2005-2014 г. спадът е 11,7%.

Образователната инфраструктура в населените места на общината е в задоволително и добро състояние и функционира в зависимост от наличния брой ученици. С броя на учениците е съобразен и капацитетът и локализацията на общообразователните училища в общината. Общото образование се реализира в 4 основни и в 2 средни общообразователни училища, които са разположени в гр. Мездра, с. Зверино и селата Елисейна и Моравица. Един от сериозните проблеми за нормалното функциониране на образователната система е намаляващият брой на учениците.

Делът на хората с увреждания (трайна степен на неработоспособност 50-100%)) в община Мездра е 11,94%. Заедно с регистрираните трайно безработни, вкл. роми с ниска степен на образование, представляващи 44.7% от регистрираните безработни в общината, делът на хората в нужда от социално подпомагане и обгрижване е трайно висок.

Необходима е подкрепа на достъпа до заетост за търсещите работа и неактивните хора с ефективни инициативи, подобряване на качеството на работната сила, интегриране на младите хора към образование и обучение и към пазара на труда, както и мерки за стимулиране на активното стареене и подобряване на институционалната рамка на политиката за насърчаване на заетостта и самонаемането. Необходимо е приоритетно насочена активната политика на пазара на труда към групата на неактивните лица, в т.ч. към безработните лица от маргинализираните групи от населението, групите с ниско образование и без квалификация и недостатъчна активност на пазара на труда.

Добре е развито здравеопазването и предлагането на здравни услуги, въпреки концентрацията им в гр. Мездра. Инфраструктурата за спорт отговаря на потребностите на местното население и предоставя възможност за развитие на различни клубни спортове. Необходимо е подобряване на базата и осъвременяване на съоръженията, както и изграждане на общодостъпни площадки за масов спорт и рекреация.

Културната дейност на общината се подпомага чрез мрежата на читалищата като средищни центрове. Необходимо е популяризиране на потенциала на територията за развитие на културен и еко туризъм, като се използват недвижимите културни ценности, защитените територии и речни басейни.

Икономиката на община Мездра е с ниска степен на диверсификация. Водещ е секторът на търговията и услугите, следван от производството и земеделието. Нетните приходи по сектори в община Мездра са  8,4% за селското и горско стопанство, 42,3% за промишленост и строителство и 49,3% за сектор на услугите.  Общият брой на предприятията опериращи на територията на община Мездра е 667 бр., от тях 55 са малки предприятия, 15 са средни и 597 са микро предприятия. 599 от предприятията са със седалище на територията на община Мездра, а 68 са със седалище извън територията на потенциалния МИГ. Предприемаческата статистика показва 33,15 предприятия на хиляда жители, което е доста под средното за страната, което е над 50.

Необходимо е по-ефективно използване на потенциала на територията от гледна точка на природни, поземлени и човешки ресурси, добра пътна и ресурсна локация и предлагане на разнообразни източници на енергия за развитие на конкурентен сектор „Индустрия“, допълван от развит аграрен сектор и свързаната с него хранително-вкусова промишленост, базирана на „микро“ и „малки“ предприятия, както и на възможности за развитие на биологичен аграрен сектор.

Също така по отношение подкрепа на бизнеса е необходимо провеждане на инициативи и дейности, ориентирани към осигуряване на заетост и възможност за повишаване на квалификацията и преквалификацията на младите хора с цел задържането им в общината.

Селско и горско стопанство и хранително-вкусова промишленост

Основната насока за развитие на земеделието в общината е в областта на зърнопроизводството: пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед.  Зърнопроизводството се осъществява от 3 земеделски кооперации, осем арендатори и от дребни частни стопани. Животновъдството е съсредоточено в личния сектор. Отглеждането на животни е сведено до: говеда, овце, кози, свине и птици. Липсва диверсификация на стопанствата и съсредоточаване на дейността в устойчиви практики.

Регистрираните земеделски производители (ЗП) към 31.12.2015 г. в Общинска служба „Земеделие“ са 316 бр. От тях с животновъдни обекти (говеда, овце и кози) – 108 бр., с кошери - 37 бр., регистрирани със земя – 206 бр. и бенефициенти по Директни плащания – 244 бр. Наблюдава се намаляване на бенефициентите по Директните плащания, но увеличение на ЗП регистрирани с животновъдни обекти. Необходимо е да се насърчава развитието на животновъдството, трайните насаждения и зеленчукопроизводството, вкл. биологично, както и добавянето на стойност към първичните земеделски продукти.

Горският фонд е на площ 2360,17 дка, от които 301,30 дка са гори в земеделски земи. Към момента на територията на община Мездра има издадени над 100 разрешителни за дърводобив, като само 10 са на местни фирми. Горското стопанство е от ниско значение за местната икономика, но особено важно за екологичната дейност в общината.

Околна среда

Основният проблем на земите в Натура 2000 е, че повечето от земеделските стопани се стремят земите им да станат избираеми за подпомагане по СЕПП, което води до премахване на храсти, дървета, а в някой случаи и цялостно разораване на ценни местообитания. Освен това има недостиг от инвестиции в заграждения за пасищни животни, нискооборотни косачки, изграждане на водоеми и т.н. както и специфични знания и умения за прилагането на природосъобразни дейности. Територията на община Мездра с различните си населени места включва 2 защитени зони за опазване на птиците - „Врачански Балкан” и „Карлуковски карст” и 5 защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна  - „Карлуково”, „Искърски пролом-Ржана”, „Каленска пещера”, „Врачански Балкан”. Необходимо е информиране на местната общност за възможностите за устойчиво използване на екосистемните услуги за оптимални обществени ползи, както и други фактори за социално-икономическото развитие на територията.

Слабо е развито биологичното производство на селскостопански продукти, което е насочено както към опазване на почвите и водите, но и за разпространение на традиционни култури, устойчиви на климата в конкретния район.

Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ)

Силни страни

Слаби страни

  • Благоприятно транспортно-географско положение с наличието на  Европейски транспортен коридор (ЕТК) № 4 и близост до столицата;
  • Обслужване с две главни ж.п. линии - ж.п. гара Мездра е един от основните ж.п. възли в Северна България;
  •  Добре развита техническа инфраструктура* на територията на общината и гр. Мездра;
  • Наличие на природно и културно наследство;
  • Наличие на нерудни полезни изкопаеми – варовик;
  • Традиции в текстилна и шивашка, пивоварна промишленост, каменообработване, транспорт, машиностроене, строителство;
  • Околна среда в добро състояние;
  • Опит в изготвяне и реализиране на проекти с европейско съфинансиране и други донори;
  • Дял на обектите под природо защита над средното за област Враца;

 

  • Продължаващ процес на обезлюдяване на територията на общината;
  • Тенденция за намаляване на дела на младо население;
  • Нарастваща безработица сред групите в неравностойно положение на пазара на труда, вкл. продължително безработните;
  • Стеснен отраслово и професионално трудов сектор; затруднена трудова реализация в селата;
  • Нисък жизнен стандарт и ниско равнище на доходи на населението, най-вече от ромската етническата група;
  • Нараства делът на хората зависими от социално подпомагане и попадащите в категорията на социално изключващите се;
  • Отлив на млади квалифицирани специалисти в други по-големи градове и в чужбина следствие нарастване дела на дългосрочно безработните младежи;
  • Ниски темпове на технологично обновление на производствата и разходите за иновации и научни изследвания. Нисък дял на инвестиционните разходи за иновации, нови технологии и ноу-хау в промишлените предприятия.
  • Липса на преработвателни предприятия на селскостопански продукти, следствие на което добавената стойност не се получава на територията на общината;
  • Нисък образователен статус на представителите на ромската общност, поставящ ги в риск от социално изключване (близо 79% от етническите малцинства са без или с основно образование).

Благоприятни възможности

Потенциални заплахи

  • Използване на ЕСИФ за внедряване на иновации в предприятията;
  • Насърчаване на развитието на информационните технологии;
  • Развитие на пазара на труда чрез активни политики;
  • Създаване на условия за социално включване на лицата в неравностойно

положение (уязвими социални групи, вкл. роми);

  • Развитие на туризъм, използващ наличното биоразнообразие и частта от НЕМ;
  • Подобряване състоянието на техническата и социална инфраструктура чрез ЕСИФ и привличане на инвестиции;
  • Подобряване на средата за създаване и развитие на микро и малък бизнес и създаване на условия за устойчива заетост чрез насърчаване на предприемачеството в т.ч. сред младежи и жени, диверсификация и развитие на експортно ориентирани производства, развитие на ИКТ и мерки за технологично обновяване и енергийна ефективност.
  • Пълноценно използване на наличните природни ресурси чрез насърчаване на инициативи за стимулиране развитието на аграрния сектор /биоземеделие, животновъдство, трайни насаждения и зеленчукопроизводство/и устойчиво горско стопанство.
  • Оползотворяване на наличния потенциал за развитие на туризма -еко, ловен, природно-познавателен туризъм, селски и културно-исторически туризъм.
  • Осигуряване на по-добри възможности за реализация на лицата от различните етнически групи и интегрирането им, чрез пълноценно използване на алтернативни европейски средства.
  • Затруднен достъп до финансиране на бизнеса и свиване на инвестиционната активност, което намалява темповете на икономическото развитие и повишава равнището на безработицата;
  • Влошаване на демографските показатели и обезлюдяване на населените места. Повишаване на миграционните процеси особено сред младежите.
  • Ограничаване на възможностите за усвояване на природния и друг териториален потенциал на общината поради намаляващия капацитет на човешкия ресурс;
  • Продължаващ процес на “изтичане” на квалифицирана работна ръка от общината;
  • Продължаващо запазване на ниска заетост и високо равнище на безработица, водещо до траен спад в общия доход на домакинските бюджети;
  • Продължаващо усилване на климатичните промени;

 

ПРОУЧВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ВОМР

За периода 2007 – 2013 г. България за първи път ефективно прилага подхода ЛИДЕР като инструмент за децентрализирано управление и интегрирано местно развитие в селските райони. Първоначално фокусът на мерките в този период е насочен към създаване на местен капацитет за прилагане на подхода и подобряване на местното управление на териториите чрез създаване на местни инициативни групи и изготвяне на стратегии за местно развитие. Това е първият ефективен опит за целенасочена политика за създаване на капацитет и прилагане на финансови инструменти на място в териториите от селските райони.

През програмния период 2014 – 2020 г. България ще приложи модел за реализиране на интегриран териториален подход чрез инструмента ВОДЕНО ОТ ОБЩНОСТТА МЕСТНО РАЗВИТИЕ (ВОМР). Този модел ще бъде приложен само за райони, отговарящи на спецификите и изискванията посочени в чл. 32 до 35 от Регламент 1303/2013 г., свързани с планирането и прилагането на ВОМР, като в България Споразумението за партньорство предвижда ВОМР да се прилага на подрегионален териториален принцип – на ниво община, група от съседни общини или на ниво област с предвиден обхват на населението между 10 000 и 150 000 жители. Инструментът ще се прилага чрез многофондово финансиране, като за него ще се използват средства от ЕЗФРСР, ЕФМДР, ЕСФ и ЕФРР. При изпълнението на стратегиите за местно развитие по подхода ВОМР ще се прилагат правилата и процедурите за прилагане на всеки един от включените фондове. 

Воденото от общностите местно развитие, чрез опита на LEADER за развитие на селските райони може да допълни и да подобри резултатите от публичните политики за всички фондове. Той цели повишаване на ефективността и ефикасността на стратегиите за териториално развитие чрез делегиране на вземането на решения и изпълнението на местно партньорство, съставено от представители на публичния и частния сектор и гражданското общество. Воденото от общностите местно развитие се прилага в рамките на стратегически подход „отдолу нагоре“.Основните предизвикателства, които ще бъдат посрещнати с прилагане на ВОМР, засягат необходимостта от създаване на заетост (вкл. алтернативна) и използване на наличния местен потенциал за растеж, като се цели оживяване на територията, подобряване качеството на живот и повишаване доходите на местното население. Интегрираният подход за местно развитие, под формата на Водено от общностите местно развитие, предоставя пакет от мерки, финансирани по различни фондове за справяне с местните нужди и потребности, за мобилизиране и изграждане на капацитета на местното население.

Инструментът „Водено от общностите местно развитие”, чрез стратегиите за местно развитие е насочен към преодоляване на социални, икономически и териториални различия в селските райони. В съответствие с целите на политиката на ЕС за развитие на селските райони той има следните приоритети, определени в Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.:

  • Насърчаване на социалното приобщаване и намаляване на бедността;
  • Интегриран подход към околната среда, чрез съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, вкл. дейности за превенция и управление на риска и за използване потенциала на културното наследство;
  • Фокусиране върху иновациите чрез насърчаване на въвеждането им в практиката;
  • Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила;
  • Повишаване на конкурентоспособността на местните икономики и възможности за създаване на местен бизнес, включително чрез диверсификация, алтернативни дейности и устойчиво производство на аквакултури;
  • Подобряване на качеството на образование и повишаване квалификацията на населението .

В изпълнение на изискванията на заданието, в настоящия доклад са представени възможностите, които предлага прилагането на инструмента „Водено от общностите местно развитие”, като Местна инициативна група Мездра и местната общност преценяват дали стратегията да бъде финансирана от един или от повече ЕСИФ, съобразно възможностите и нуждите на територията и.

Съответствие между приоритети на подхода ВОМР и идентифицирани потребности и потенциал на територията на МИГ Мездра.

Приоритети на ВОМР

Идентифицирани потребности и потенциал за развитие чрез ВОМР на МИГ Мездра

Насърчаване на социалното приобщаване и намаляване на бедността

Географското положение на Община Мездра, която е част от СЗРП, определя нейното социално-икономическо развитие. Тя се намира в район с ниска степен на социална приобщеност и който е най-изостанал в ЕС. На територията има наличие на значителен процент ромско население, характеризиращо се с неблагоприятна образователна структура, висока безработица и нисък жизнен стандарт.

em>В стратегията е уместно да се включат всички приложими фондове, респ. програми

Интегриран подход към околната среда, чрез съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, вкл. дейности за превенция и управление на риска и за използване потенциала на културното наследство

Физико-географските особености на територията предполагат рискове свързани с опожаряването, интензификацията на земеделските практики, транспортната инфраструктура и др.

em>В стратегията е уместно да се включат мерки от ПРСР и ОПОС

Фокусиране върху иновациите чрез насърчаване на въвеждането им в практиката

Технологичната модернизация на производствените процеси и внедряването на иновации в практиката са предпоставка за повишаване производствения капацитет и конкурентоспособността на предприятията. На територията на община Мездра предприятията са с неусвоен потенциал за производства с добавена стойност и ниско ниво на иновативна специализация. В стратегията е уместно да се включат мерки от ПРСР и ОПИК 

Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила

Неблагоприятна образователна структура на населението особено в селата на общините. Недостиг на квалифицирани специалисти в съответствие с изискванията на пазара на труда. Отлив на млади квалифицирани специалисти в други по-големи градове и в чужбина. За решаването на част от тези проблеми в стратегията е уместно да се включат мерки от от ОПРЧР и ПРСР 

Повишаване на конкурентоспособността на местните икономики и възможности за създаване на местен бизнес, включително чрез диверсификация, алтернативни дейности и устойчиво производство на аквакултури

Отсъствието на възможности за обособяване на един структуроопределящ сектор на територията, налага подкрепа за създаване и модернизиране на няколко, по-малки, хоризонтални отрасъла, чрез диверсификация и алтернативни дейности, които са базирани на местни ресурси, като (био)земеделие, гори, туризъм, керамика, за да се създаде добавена стойност и устойчивост на територията. В стратегията е уместно да се включат мерки от ПРСР и ОПИК    

Подобряване на качеството на образование и повишаване квалификацията на населението.

Миграцията на млади образовани и квалифицирани кадри към икономически развитите градове в страната и чужбина изправя територията пред сериозен проблем – повишаване квалификацията и образоваността на местните човешки ресурси.  В стратегията е уместно да се включат мерки от ОПРЧР и ОПНОИР

 

При определянето на възможните фондове и мерки за включване в стратегия за ВОМР и потенциалните бенефициенти от територията на МИГ Мездра, са отчетени потребностите, потенциала на територията и взаимната допълняемост на мерките, в съответствие с целите на общинските, областните, регионални и националните приоритети за тяхното изпълнение, както и правилата и процедурите за прилагане на всеки един от включените фондове.

С оглед възможностите на ВОМР за финансиране на стратегии от повече от един фонд, при подготовката на стратегията за местно развитие на МИГ Мездра е важно да бъде отчетена демаркацията и допълняемостта между избраните мерки/програми и фондове. Съгласуваността между фондовете е необходима, за да се избегне препокриване на сферите на подкрепа, както и да се избегне двойното финансиране, а и максимално да се увеличат полезните взаимодействия между фондовете чрез допълняемост между тях.

Чрез прилагането на ВОМР се цели постигането на ефект от концентриране на подкрепата върху интервенциите, които имат най-голяма добавена стойност по отношение на преодоляването на икономическите и социалните различия в развитието на териториите. Изхождайки от възможностите, които предоставя подхода Водено от общностите местно развитие чрез прилагането на многофондови стратегии и основавайки се на проучването, свързано с потенциала на територията, като потенциални участници/бенефициенти и заинтересовани страни могат да бъдат идентифицирани следните групи:

 

ПОТЕНЦИАЛНИ БЕНЕФИЦИЕНТИ КЪМ МЕРКИТЕ ОТ ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2014 – 2020 ГОДИНА

За изпълнението на стратегиите за водено от общностите местно развитие, местните инициативни групи могат да прилагат мерки, избрани в ПРСР 2014-2020, мерки по Регламент (EC) № 1305/2013 и мерки, извън обхвата на мерките от Регламент (EC) № 1305/2013, но съответстващи на изискванията по него, както и операции, допустими съгласно ЕФРР, ЕСФ и ЕФМДР.

В стратегиите за ВОМР не може да бъдат включвани мерки от ПРСР 2014-2020, които предвиждат фиксирани плащания и мерки, свързани със схеми за плащания на площ, каквито са: мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия”, включваща подмерки 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители”, 6.2 „Стартова помощ за неземеделски дейности” и 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“.

Максималната стойност на допустимите разходи за един проект, подпомаган от ЕЗФРСР по стратегията за водено от общностите местно развитие не може да надвишава левовата равностойност на 200 000 евро.

 

1. ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.

Земеделските производители /физически и юридически лица/ могат да получат финансова подкрепа за инвестиции в техните земеделски стопанства чрез прилагане на възможностите на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“. МИГ Мездра разполага с потенциал за отглеждане на зърнени и технически култури, както и трайни насаждения. В животновъдството основно направление е говедовъдството, а по-малко застъпени са пчеларството и отглеждане на дребен рогат добитък – овце и кози.

em>Развитието на селското стопанство на територията има всички характерни проблеми на отрасъла в страната, които тук са допълнително усложнени от обезлюдяването на селата, високата възраст на заетите в сектора, наличието на все още пустеещи земи, липсата на достатъчно инвестиции, раздробеността на земята и невъзможността за прилагане на модерни технологии, ниските изкупни цени на произведената продукция, липсата на мощности за преработка и наличието на много посредници между производители и потребители.Част от проблемите могат да намерят решение чрез финансовата подкрепа на подмярка 4.1, която е насочена към закупуване и изграждане на инвестиции, свързани с:

  • инвестиции във физически активи за модернизация и механизация, пряко свързани с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда, в т.ч. свързани с изпълнение на ангажименти по мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“;
  • постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства;
  • съоръжения и оборудване за напояване/отводняване;
  • подобряване на енергийната ефективност на стопанствата;
  • съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба;
  • машини и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
  • недвижима собственост, свързана с дейността на земеделските стопанства;
  • създаване и/или презасаждане на трайни насаждения , десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
  • производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства.

2. ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ПРЕДПРИЯТИЯ В СФЕРАТА НА ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА И ПРЕРАБОТВАТЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ

Земеделските производители и предприятията в сферата на хранително-вкусовата и преработвателна промишленост могат да бъдат подпомогнати за инвестиции в първична преработка на земеделски продукти чрез прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от ПРСР 2014 – 2020 година. Селското стопанство насочено предимно към развитие на зърнени култури. Развито е и производството на плодове и едногодишни растения. Наличието и производството на местни суровини предполага потенциал за развитие на преработваща промишленост и добавянето на стойност към земеделските продукти.

Като потенциални бенефициенти по мярката може да бъдат определени всички земеделски производители от територията, както и преработвателните предприятия, чиито инвестиции следва да бъдат насочени основно към следните преработки:  

  • Преработка и/или маркетинг на продукти в обхвата на Приложение I към Договора за ЕС или на памук, с изключение на рибни продукти /мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, плодове и зеленчуци, включително гъби, технически и маслодайни култури, пчелен мед и пчелни продукти и др./;
  • Развитие на нови продукти, процеси и технологии за продукти в обхвата на Приложение I към Договора за ЕС или на памук, с изключение на рибни продукти;

Тази подмярка ще подпомогне създаването на добавена стойност към земеделските продукти, ще създаде работни места и ще подобри конкурентоспособността на съществуващите предприятия.

em>3. МИКРОПРЕДПРИЯТИЯ, ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА И ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ НА НЕЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ, УСЛУГИ, ЗАНАЯТИ И ТУРИЗЪМ

Микропредприятията са с най-голям относителен дял в отрасловата структура на икономиката от територията на община Мездра. Секторът на услугите включва широк обхват от услуги, повечето от които традиционни, по-малко иновативни и такива, свързани с развитието на бизнеса и подобряване качеството на работната сила, а така също и услуги за населението. Развитието на бизнес услугите и туризма са ограничени в района, въпреки наличния потенциал. От наличните данни в общинския план за развитие за периода 2014-2020 г., туризма е сред секторите с потенциал и определен в приоритетите за развитие. Наличен е потенциал за развитие на туристически услуги и продукти, и наличие на ресурси за развитие на културен, приключенски, природолюбителски, селски, здравен и друг тематичен туризъм. Като цяло потенциалът не се използва напълно, поради слабото развитие във времето на регионални туристически продукти, недобра туристическа инфраструктура и достъпност на част от териториите, неразвити атракции и отсъствие на обучен и квалифициран персонал и експертиза в сферата.

Определянето на микропредприятията, физическите лица и земеделските производители, като потенциални участници/бенефициенти към стратегията, за развитие на дейности извън земеделието, намира израз в прилагането на мярка 6.4. „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“. Инвестициите могат да бъдат насочени към следните допустими дейности:

  • Развитие на туризъм (изграждане и обновяване на туристически обекти и развитие на туристически услуги);
  • Производство или продажба на продукти, които не са включени в Приложение 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (независимо от вложените продукти и материали);
  • Развитие на услуги във всички сектори (например: грижи за деца, възрастни хора, хора с увреждания, здравни услуги, счетоводство и одиторски услуги, ветеринарни дейности и услуги базирани на ИТ и др.;
  • Производство на енергия от възобновяеми енергийни източници за собствено потребление;
  • Развитие на занаяти (включително предоставяне на услуги, свързани с участието на посетители в занаятчийски дейности) и други неземеделски дейности.

4. ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, СОБСТВЕНИЦИ НА ГОРИ

Горите са едно от изключително важните богатства и ресурси на общината. Те имат важно стопанско значение за дърводобивната промишленост, за дървопреработвателната и мебелната промишленост, за производство на билки, гъби, диворастящи плодове и др.

При дърводобива в сегашните условия възникват редица проблеми: незаконна сеч, на местата на голата сеч не винаги се провежда залесяване, прокарването на временни горски пътища и преминаването по тях на тежкотоварни трактори увеличава ерозията на горските почви и др. Извозването на добитата дървесина с тежкотоварна техника също така води до някои негативни последици като разрушаване на пътищата преминаващи през земеделските земи, горските пътища, местните пътища и др. Дърводобивната дейност е добре развита за сметка на дървопреработвателната.

Развитието на горското стопанство е стратегически резерв за развитието на туризма, дърводобива и дървопреработването, лов и риболов, рационално и екологосъобразно ползване на диворастящите билки, горски плодове и гъби и т.н.

Дърводобивът и лесокултурните мероприятия са с потенциал за развитие и осигуряване на допълнителна заетост за местното население. В тази връзка, следва да се отдаде значение и на други ползвания на горите – напр. събиране на природни продукти, както и тяхната рекреационна функция с оглед насърчаване на туристически дейности. Община Мездра попада в списък на общините, чиято територия е с висок и среден риск от горски пожари. В този смисъл посредством Стратегията на „МИГ Мездра“ е препоръчително да се включат мерки за превенция и възстановяване на вредите върху горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития. Посредством стратегията за местно развитие за периода 2014 – 2020 година могат да се подкрепят инвестиции по една или повече от подмерките на Мярка 8 „Инвестиции в развитие на горските територии и подобряване на жизнеспособността на горите“:

  • 8.1.      Залесяване и поддръжка;
  • 8.3.      Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития;
  • 8.4.      Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития;
  • 8.5.      Инвестиции, подобряващи устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми;
  • 8.6.      Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти.

5. ПУБЛИЧНИ БЕНЕФИЦИЕНТИ - ОБЩИНИТЕ, НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ЧИТАЛИЩА, СПОРТНИ КЛУБОВЕ, МЕСТНИ ПОДЕЛЕНИЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОЕКТИ В СФЕРАТА НА УСЛУГИТЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ

Областит със силно влияние, съгласно общинския план за развитие е подобряване качеството на живот, природната среда и изграждане на инфраструктура /дребно-мащабна/. Територията има наличен потенциал за развитие на устойчив туризъм чрез опазване и експониране на природното и културно наследство и насърчаване на приемственост по отношение на живото наследство и традициите.

Достъпът до социални услуги в общността за уязвими групи се подобрява, но предлагането им е крайно недостатъчно, а потенциалът за развитие на иновации в социалните услуги не се използва. Затрудненият достъп до основни услуги влошава качеството на живот на територията и допринася за миграцията, особено на младите жители на двете общини.

От друга страна с възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селските райони, може да се направи извода, че общините, неправителствените организации, читалищата, спортните клубове от територията могат да бъдат потенциални бенефициенти по следните мерки:

  • 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“;
  • 7.5 „Подкрепа за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура“
  • 7.6 „Подпомагане за проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на села, ландшафта в селските райони и обекти с висока природна стойност, включително съответните социално-икономически аспекти, както и действия за повишаване на информираността по екологични въпроси“.

 ПОТЕНЦИАЛНИ БЕНЕФИЦИЕНТИ КЪМ СХЕМИТЕ ПО ОП „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“

Финансирането чрез ОП РЧР 2014–2020 г. ще бъде насочено към подпомагане преодоляването на силно изразени негативни процеси в обхванатите територии, като например негативни демографски процеси, високи нива на бедност на населението, вкл. висок риск от социално изключване, нива на безработицата над средното за страната и ниски доходите на населението.

Мерките, включени в многофондовите стратегии за местно развитие чрез подхода ВОМР, които вклячат мерки за финансиране от ОП РЧР 2014- 2020, са допустими в следните две приоритетни оси на програмата: ПРИОРИТЕТНА ОС 1 „ПОДОБРЯВАНЕ ДОСТЪПА ДО ЗАЕТОСТ И КАЧЕСТВОТО НА РАБОТНИТЕ МЕСТА“ и ПРИОРИТЕТНА ОС 2 „НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА И НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ”

С оглед възможностите на ВОМР в стратегията за местно развитие може да бъдат включени схеми и мерки от ОП „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г. по:

  • Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ с област на подкрепа в инвестиционни приоритети:  ИП 1, ИП 3, ИП 6 и ИП 7
  • Активиране и заетост за безработните (вкл. трайно безработните), и неактивните лица,  неактивни млади хора (особено тези, които не са ангажирани с трудова дейност, образование или обучение), вкл. младежи, изложени на риск от социално изключване, и младите хора от маргинализирани общности;
  • Посреднически услуги на пазара на труда; трудови борси;
  • Професионално информиране и консултиране; психологическо подпомагане;
  • бучения: мотивационно, професионална квалификация, ключови компетентности;
  • Осигуряване на заетост, обучение по време на работа (чиракуване) и стажуване; стимули за работодатели (вкл. субсидии);
  • Подкрепа за мобилност на работната сила и др.
  • Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ с област на подкрепа в инвестиционни приоритети:  ИП  1, ИП 2, ИП 3 /частично/ и ИП 4.
  • Интеграция на маргинализираните общности, в т.ч. роми, мигранти, др.;
  • Достъп до услуги за социално включване и здравеопазване (в общността или в домашна среда); подобряване достъпа до здравеопазване и промоция на здравето ; местни социални дейности за социално включване;
  • Подкрепа за дейността на социални предприятия, специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания във връзка с осигуряване на заетост;
  • Социален маркетинг и популяризиране на социалната икономика ;
  • Заетост за уязвими лица в социалната икономика, вкл. “подкрепена” заетост за хората с увреждания;
  • Обучение и квалификация за лицата, за които се осигурява заетост в социалните предприятия;
  • Подкрепа за партньорства и разпространение на добри практики;
  • Обучения на ЧР за ефективно управление на социалните предприятия.

Допустимите бенефициенти по мерките трябва да са от списъка на допустими бенефициенти на ОП РЧР по съответния инвестиционен приоритет. Потенциалните участници/бенефициенти/кандидати по схемите и мерките от допустимите в стратегиите за местно развитие приоритетни оси на ОП РЧР могат да бъдат обобщени:

Инвестиционни приоритети

Допустими бенефициенти (кандидати и партньори)

По приоритетна ос 1: „ПОДОБРЯВАНЕ ДОСТЪПА ДО ЗАЕТОСТ И КАЧЕСТВОТО НА РАБОТНИТЕ МЕСТА“

ИП 1 „Достъп до заетост за търсещите работа и неактивните лица, включително трайно безработни и лица, отдалечени от пазара на труда, а също и чрез местни инициативи за заетост, и подкрепа за мобилността на работната сила”

Организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; работодатели; социални партньори; общини и райони на общини; центрове за информация и професионално ориентиране; неправителствени организации; обучителни организации

ИП 3 „Устойчиво интегриране на пазара на труда на младите хора, в частност тези, които не са ангажирани с трудова дейност, образование или обучение, включително младите хора, изложени на риск от социално изключване, и младите хора от маргинализирани общности, включително чрез прилагане на гаранция за младежта“ (с финансиране от ЕСФ)

Организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; работодатели; социални партньори; общини и райони на общини; центрове за информация и професионално ориентиране; неправителствени организации; обучителни организации

ИП 5 „Самостоятелна заетост, предприемачество и създаване на предприятия, включително иновативни микро-, малки и средни предприятия“

 

Центрове за развитие на предприемачеството; обучителни организации; социални партньори; неправителствени организации;

ИП 6 „Подобряване на равния достъп до възможностите за учене през целия живот за всички възрастови групи във формален, неформален и неофициален вид, осъвременяване на познанията, уменията и компетенциите на работната ръка, както и насърчаване на гъвкави процеси на учене, включително чрез професионална ориентация и валидиране на придобитите компетенции”

Работодатели; сдружения от работодатели (клъстери); самостоятелно заети лица; обучителни организации; структури на социални партньори; неправителствени организации

ИП 7 „Приспособяване на работниците, предприятията и предприемачите към промените”

Организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; работодатели; сдружения от работодатели (клъстери); обучителни организации ; центрове за информация и професионално ориентиране; социални партньори; неправителствени организации

По приоритетна ос 2: „НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА И НАСЪРЧАВАНЕ НА СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ”

ИП 1 „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите”

 

Доставчици на социални и здравни услуги; работодатели; общини и райони на общини; организации, предоставящи посреднически услуги; обучителни организации; центрове за информация и професионално ориентиране; читалища; неправителствени организации; социални предприятия и кооперации за хора с увреждания; регистрирани поделения на вероизповеданията

 

ИП 2: „Активно приобщаване, включително с оглед насърчаване на равните възможности и активното участие и по-добрата пригодност за заетост”

Неправителствени организации; организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; обучителни организации; доставчици на социални услуги; доставчици на здравни услуги, регистрирани поделения на вероизповеданията; общини работодатели

ИП 3: Повишаване на достъпа до услуги, които са на достъпна цена, устойчиви и висококачествени, включително здравни и социални услуги от общ интерес

Неправителствени организации; организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; обучителни организации; доставчици на социални услуги; доставчици на здравни услуги, регистрирани поделения на вероизповеданията; общини работодатели

ИП 4 „Насърчаване на социалното предприемачество и на професионалната интеграция в социалните предприятия и насърчаване на социалната и солидарна икономика с цел улесняване на достъпа до заетост ”

Социални предприятия; работодатели; специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания; обучителни организации; неправителствени организации; общини; доставчици на социални услуги

 

Целите на ОП „РЧР“ по отношение на стратегиите за ВОМР са:

  • преодоляване на силно изразени негативни процеси в обхванатите територии по отношение на пазара на труда и социалното включване;
  • устойчива и качествена заетост за уязвими групи;
  • мобилност на работната сила, както и повишаване квалификациятана населението за по-голямо съответствие на уменията на търсещите работа с нуждите на бизнеса;
  • подобряване качеството на работните места и квалификацията и уменията на заетите;

Продължителната безработицата води до загуба на умения и квалификация на работната сила и влияе негативно на икономическата активност. Рискът от бедност и социална изолация е по-висок при ромския етнос и дългосрочно безработните, възрастното население и хората с увреждания.

Схемите за подпоматане по ОП РЧР чрез стратегията за ВОМР са насочени към дейности  по приоритетна ос 1 за насърчаване на заетостта на безработните (вкл. трайно безработните) и неактивните лица, младежи до 29 г. (икономически неактивни, извън образование и обучение безработни, с основно и по-ниско образование и безработни, със завършено средно или висше образование), както и заетите лица  - над 54 г. (за дейности по квалификация и компетентности) и заетите лица със средно и по-ниско образование – за придобиване на нови знания и умения.

Лицата от уязвими етнически общности с фокус върху ромите, мигранти, участници с произход от други държави, хора с увреждания и лица над 65 г. с невъзможност за самообслужване са основните ползватели на дейностите по проекти от приоритетна ос 2.

Мерките по ОП РЧР ще се изпълняват в съответствие с правилата за минимална помощ (правилото de minimis) по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) към помощта de minimis, публикуван в Официален вестник на ЕС L 352 от 24.12.2013 г.

ПОТЕНЦИАЛНИ БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОЦЕДУРИТЕ НА ОП „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014 – 2020 г.

В основата на икономиката са микро и малките фирми, които не винаги са с големи възможности за генериране на висок икономически растеж. Средните и големи фирми са с потенциал за икономически растеж и са в основата на създаването и развитието на иновации, но са с нисък относителен дял, а на територията на МИГ Мездра дори липсват. МСП не се насочват към значими иновации поради ограничения им капитал и капацитет за поемане на риск. Те изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, по-малка норма на печалба и по-ниско равнище на работна заплата. Процедурите по ОПИК са насочени към микро, малки, средни и големи предприятия. В обхвата на стратегиите за местно развитие по процедурите на ОПИК не се допуска финансиране на проекти, изпълнявани от микро предприятия в рамките на селски райони и от предприятия, които не са допустими съгласно координацията на ОПИК с други програми. Кандидатите трябва да са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите. Кандидатите трябва да отговарят на изискванията за малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014.

Мерките, включени в стратегиите за местно развитие, които ще се финансират по ОПИК 2014-2020, ще се изпълняват в съответствие с правилата за минимална помощ (правилото de minimis) по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, публикуван в Официален вестник на ЕС L 352 от 24.12.2013 г. Максималният размер на помощта по режим de minimis, за която се кандидатства заедно с другите получени минимални помощи, не може да надхвърля левовата равностойност на 200 000 евро и съответно левовата равностойност на 100 000 евро в случай на едно и също предприятие, което осъществява шосейни товарни превози за чужда сметка за период от три бюджетни години.

В случай, че ОПИК бъде включена в стратегията за ВОМР, малките и средни предприятия от територията на МИГ ще могат да изпълняват проекти по следните приоритети:

  • Инвестиционен приоритет 1.1:Технологично развитие и иновации - Примерни дейности:
  • Развитие на сътрудничеството за иновации между предприятията, научните среди и бизнеса;
  • Подкрепа за иновации в предприятията.
  • Инвестиционен приоритет 2.1: Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството и инвестиционен приоритет  2.2: Капацитет за растеж на МСП, с примерни дейности:
  • Насърчаване на предприемачеството;
  • Инвестиции за подобряване на производствения капацитет за растеж чрез ефективното и ефикасно използване на факторите на производството;
  • Подкрепа за специализирани услуги за МСП за развитие и укрепване на управленския капацитет;
  • Подкрепа за растеж на предприятията чрез подобряване на качеството и насърчаване използването на ИКТ.

По приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ се предвижда подкрепа за секторите, изведени като приоритетни съгласно Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 (НСНМСП).

Кандидатите за подпомагане трябва да са с код на основна икономическа дейност по Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008) в една от посочените групи сектори на икономическа дейност съгласно тяхната технологична интензивност.

Приоритетно се подкрепят проекти, попадащи в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Сектори, изведени като приоритетни съгласно Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020

Високотехнологични и средно високотехнологични промишлени производства:

С20 „Производство на химични продукти“ C21 „Производството на лекарствени вещества и продукти“ C26 „Производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти“ С27 „Производство на електрически съоръжения“ С28 „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“ С29 „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“ С30 „Производство на превозни средства, без автомобили“

Интензивни на знание услуги:

J58 „Издателска дейност“ J59 „Производството на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика“ J60 „Радио- и телевизионна дейност“ J61 „Далекосъобщения“ J62 „Дейности в областта на информационните технологии“ J63 „Информационни услуги“ М72 „Научноизследователска и развойна дейност“

Нискотехнологични и средно нискотехнологични промишлени производства2:

С10 „Производство на хранителни продукти“ С11 „Производство на напитки“ С13 „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло“ С14 „Производство на облекло“ С15 „Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“ С16 „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ С17 „Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон“ С18 „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“ С19 „Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти“ С22 „Производство на изделия от каучук и пластмаси“ С23 „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“ С24 „Производство на основни метали“ С25 „Производство на метални изделия, без машини и оборудване“ С31 „Производство на мебели“ С32 „Производство, некласифицирано другаде“ С33 „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване“

Според данните на НСИ, на територията на МИГ Мездра функционират 14 предприятия от приоритетните сектори по ос 2.

Потенциалните участници/бенефициенти/кандидати по схемите и мерките от допустимите в стратегиите за местно развитие приоритетни оси на ОПИК могат да бъдат обобщени:

Инвестиционни приоритети

Допустими бенефициенти (кандидати)

Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации“

Инвестиционен приоритет „Технологично развитие и иновации“

em>За подкрепа за иновации в предприятията, вкл. разработване и внедряване на нови продукти, процеси и бизнес модели в предприятия целева група са малки и средни предприятия, разработващи/ внедряващи иновации, вкл. и съществуващи.

Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“

Инвестиционен приоритет „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството”

em>За подкрепа за насърчаване на предприемаческите идеи в области, свързани с европейски и регионални предизвикателства и секторите на НСНМСП целева група са МСП, желаещи да реализират предприемачески идеи в областта на здравеопазването, процесите, свързани със застаряването на населението, демографските въпроси, културните и творчески индустрии и др. Допустими бенефициенти: стартиращи (новорегистрирани) и съществуващи предприятия в определените в Националната стратегия за насърчаване на МСП сектори, както и предприятия, развиващи своята дейност в областта на културните и творческите индустрии, предприятия развиващи нови продукти и услуги, свързани със застаряването на населението, полагане на грижи и здравеопазване, социално предприемачество и др.

Инвестиционен приоритет „Капацитет за растеж на МСП”

Съществуващи МСП според Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия (НСНМСП)

ПОТЕНЦИАЛНИ БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОЦЕДУРИТЕ НА ОП „ОКОЛНА СРЕДА“ 2014 – 2020 г.

Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” (ОПОС 2014 – 2020 г.) чрез Европейския фонд за регионално развитие предоставя средства на местните инициативни групи за изпълнение на мерки по приоритетна ос 3 „Натура 2000 и биоразнообразие” на програмата. Зоните по Натура 2000 в община Мездра са 6 – 4 са защитените територии по директивата за хабитатите и 2 са по директивата за птиците. Съгласно Националната приоритетна рамка за действие най-многобройните заплахи за видовете са свързани с опожаряването, интензификацията на земеделските практики, транспортната инфраструктура, използването на биоциди, хормони и др. в горското стопанство, както и със залесяването на открити пространства с неместни видове. При природните местообитания, най-многобройните заплахи са интензивната паша, опожаряването, дисперсната урбанизация, залесяването с чужди дървесни видове и замърсяването. Основен проблем на земите в Натура 2000 е премахването на храсти, дървета, а в някой случаи и цялостно разораване на ценни местообитания.

Допустимите дейности, които могат да се финансират от ОПОС 2014-2020 г. по подхода „Водено от общностите местно развитие“ са мерки за подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000, които са докладвани в “неблагоприятно-незадоволително“ състояние съгласно Националната приоритетна рамка за действие за Натура 2000 (НПРД) и съгласно националния доклад на Р.България през 2013 г. Мерките, които се предвижда да бъдат финансирани, са мерки за възстановяване на видове и местообитания на видове в защитени зони от мрежата Натура 2000.

Характеристиката на територията на МИГ и наличието на терени, включени в Натура 2000 предполагат прилагането на допустими мерки от програмата.

Примерни дейности

  • Изграждане и поддържане на инфраструктура, необходима за възстановяване на природни местообитания и видове (М 98 от НПРД)
  • инфраструктура за поддържане на воден режим (отводнителни и наводнителни канали);
  • изкуствени съоръжения (платформи, гнезда, хранилки) • рибни прагове и проходи;
  • съоръжения за избягване физическото разделяне на вид/местообитания (вкл. зелена инфраструктура).
  • Инвестиции в консервационни дейности за поддържане/ подобряване на природозащитното състояние на видове и природни местообитания (М 109 от НПРД):
  • опазване на растителни видове (събиране на семена, производство на посадъчен материал, залесяване/засаждане, премахване на инвазивни видове)
  • опазване на животински видове (улов, размножаване и реинтродукция, подхранване, гнездилки);
  • опазване на местообитания (косене, премахване на нежелани растителни видове, укрепване на местообитания в риск от ерозия, временно ограждане).

Допустими бенефициенти към стратегията на МИГ са Юридически лица с нестопанска цел (вкл. местните групи) и общини.

ПОТЕНЦИАЛНИ БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОЦЕДУРИТЕ НА ОП „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ“ 2014 – 2020 г.

ОП „Наука и образование за интегигентен растеж“ /ОПНОИР/ предвижда три основни направления на дейностите при прилагането на подхода ВОМР:

  • Намаляване броя на необхванатите от образователната система, на отпадащите и на преждевременно напусналите училище
  • Повишаване на качеството и подобряване на достъпа до училищно образование в малките населени места
  • Интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и маргинализираните общности, както и тези потърсили и получили международна закрила.

Схемите и мерките, които може да бъдат включени в стратегиите за ВОМР са по следните приоритетни оси:

  • Приоритетна ос 2: Образование и учене през целия живот с Инвестиционен приоритет 10i: Намаляване и предотвратяване на преждевременното напускане на училище и насърчаване на равния достъп до висококачествено предучилищно, основно и средно образование, включващо формални, неформални и неофициални процеси на изучаване за повторно включване в образователната и обучителната система
    • Специфична цел 1: Подобряване на постиженията на децата и учениците в овладяването на ключови компетентности включва следните примерни дейности:
    • подобряване на ключовите компетентности на учениците - грамотност,  общуване на чужд език, дигитална компетентност, социални компетентности
    • въвеждане на модерни технологии и интерактивни методи в образователния процес, изграждане на защитена образователна среда в училищата, базирана на съвременни специализираните кабинети
    • внедряване на интелигентни интерактивни системи за общуване с родители и общество
    • изграждане на облачна среда за образователни услуги с комуникационен достъп до потребителите – педагогически кадри и ученици
    • внедряване на ИКТ решения за преподаване и учене от разстояние, въвеждане на дистанционна форма за  образование и обучение
    • подобряване на управлението и процесите, включително в областта на инспектирането
    • разработване на стандарти за гарантиране на качеството на предучилищното образование с участието на всички заинтересовани страни
    • разработване на специализиран модул за овладяване на българския език от деца, чиито майчин език не е български
    • провеждане на ранен скрийнинг на обучителните трудности и планиране на адекватна индивидуална подкрепа
    • насърчаване на семействата за сътрудничество в образователния процес
    • подкрепа на педагогическите иновации за постигане на по-добри образователни резултати
    • усъвършенстване на системата за външно и/или вътрешно оценяване на национално, регионално и училищно ниво
    • измерване на постиженията на учениците в областта на четенето, математиката и природните науки
    •  въвеждане на система за контрол на качеството на труда на педагогическите кадри
    • Специфична цел 2: Намаляване броя на преждевременно напусналите училище и устойчиво задържане на учениците в образователната система със следните примерни дейности:
    • осигуряване на занимания по интереси в целодневната организация на учебния ден
    • възможности за развитие на творческите способности на децата
    • осигуряване на обучение, съобразно с индивидуалните потребности на учениците, стимулиране на иновативността и предприемачеството
    • създаване на училищни програми с цел повишаване мотивацията за учене
    • разширяване на възможностите за достъп до предучилищна подготовка
    • прилагане на стандартизирана диагностика за училищната готовност
    • Разработване и прилагане на система за превенция и ранно предупреждение, насочена към лицата в риск от отпадане
  • Приоритетна ос 3: Образователна среда за активно социално приобщаване има следните два инвестиционни приоритета, които може да бъдат включени в стратегия:
    • Инвестиционен приоритет: Активно приобщаване, включително с оглед насърчаване на равните възможности и активното участие и по-добрата пригодност за заетост. Негова специфична цел е: Увеличаване на броя на образователните институции, осигурили подкрепяща среда за включващо образование. Примерни дейности
    • осигуряване на условия за изграждане на положителни обществени нагласи към процеса на включващо обучение в детските градини и в училищата
    • осигуряване на алтернативни модели за работа с ученици с девиантно поведение за подпомагане на образованието им и на социалното им включване
    • осигуряване на подкрепа за деца, включени в процеса на деинституционализация
    • създаване на условия за активно партньорство с родителите на ниво детска градина и училище
    • преодоляване на негативни обществени нагласи спрямо обучението на деца и ученици със СОП в общообразователни детски градини и училища
    • Инвестиционен приоритет 9ii: Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите с цел: Повишаване броя на успешно интегрираните чрез образователната система деца и ученици от маргинализирани общности, включително роми

Примерните дейности по този инвестиционен приоритет включват:

    • допълнително обучение по български език за децата и учениците (вкл. деца и ученици, търсещи или получили международна закрила), за които българският език не е майчин
    • повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда
    • осигуряване на подходяща материална и психологическа подкрепа за включване на децата и учениците от ромски произход чрез прием в детски градини и училища извън ромските квартали
    • подкрепа на процеса на образователната интеграция и на социалното включване чрез закриване или преобразуване на обособени на етнически принцип детски градини и училища
    • подкрепа на ромски семейства за обучение на децата им в детски градини от 3-годишна възраст с оглед ранната им социализация
    • подкрепа за съхраняване на културната идентичност на децата от етническите малцинства или мигранти, търсещи или получили международна закрила
    • утвърждаване на интеркултурното образование като основна част на българската образователна система
    • насърчаване участието на родителите в образователния процес
    • преодоляване на негативни обществени нагласи, основани на етнически произход и културна идентичност
    • подкрепа за осигуряване на достъп до качествено образование в малките населени места и в трудно достъпните райони

Допустимите участници и потенциални бенефициенти по Приоритетна ос 2: Образование и учене през целия живот са детски градини, училища, общини, ресурсни центрове, читалища, организации по закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), работодатели и др.

По приоритента ос 3 Образователна среда за активно социално приобщаване допустими потенциални участници с проекти към стратегия за ВОМР на територията на МИГ са: детски градини, училища, общини, ресурсни центрове, организации по закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).

В общинските планове за развитие като слаби страни на територията са посочени:

  1. Неблагоприятна образователна структура на населението особено в селата на общината. Недостиг на квалифицирани специалисти в съответствие с изискванията на пазара на труда.
  2. Голям относителен дял на ромската етническа общност, която се отличава с висок процент на безработица. Неблагоприятна образователна структура при децата и учениците от ромската етническа група.

Мрежата за образователни услуги е сравнително добре развита на територията, вкл. детски градини, общообразователни и професионални гимназии и училища, но състоянието на инфраструктурата и оборудването в голяма част от тях е незадоволително. Проблемите свързани с училищната мрежа, предучилищното и училищното образование, се свеждат до:

- намаляване броя на децата и учениците, вследствие на ниската раждаемост и миграцията;- ниска средна месечна посещаемост на децата в някои от филиалите на ЦДГ и ОДЗ; - увеличаване броя на децата от семейства в неравностойно социално положение, породени от високия процент безработица;

Нарастналата ромската общност на територията поражда нуждата от интеграция на децата в предучилищна възраст – научаване на български език, създаване на основни навици и умения, подходящи за възрастта и подготовка за начална форма на образование, с цел намаляване на отпадналите от училище деца. Наличието на голям относителен дял ромско население на територията на МИГ община Мездра, като целева група и ползвател на дейностите по проектите създава възможности и предпоставки за прилагане на схеми и мерки от ОП НОИР в стратегията за ВОМР.